Технически университет - софия

машиностроителен факултет, катедра “прецизна техника и уредостроене”

 

ЦЕЛИ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС В УПРАЖНЕНИЯТА

 УПРАЖНЕНИЕ  № 1

ИЗМЕРВАНЕ НА ЛИНЕЙНИ РАЗМЕРИ С УНИВЕРСАЛНИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

6 учебни часа – 2-ра – 4-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да знаят начините за означаване на точността на линейните размери върху чертежите.

•          Да могат да разчитат означенията и да определят граничните отклонения и размери и допуска, както и обратно – по зададени изисквания правилно да направят означението върху чертежа.

•          Да познават частните отклонения на формата на цилиндричните повърхнини (овалност, конусност, бъчвообразност и седлообразност) и да могат да ги определят от измерените стойности на размерите.

•          Да могат да направят заключение за годността на детайла.

•          Да знаят принципа на действие, разновидностите и начина на работа с използваните в упражнението ИС (за основните да знаят и принципната схема).

•          Да могат да отчетат показанието от всякакъв вид нониусни и микрометрични скали (с произволна стойност на делението на нониуса ина микрометричната скала).

•          Да имат информация за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и ориентировъчно, да направят оценка на точността на получения резултат.

•          Да знаят и мотивирано да могат да прилагат процедурата при измерване на детайли (особено тези с висока точност) като:

        ·        почистване и подготовка на детайла и инструментите,

        ·        организация и поддържане на работното място,

        ·        настройване на инструментите и провеждане на измерването,

        ·        обработка и документиране на резултатите,

        ·        поддържане и съхраняване на инструментите и детайлите.

•          Желателно е в рамките на упражнението студентите да се запознаят с други подобни ИС от каталозите, които са на разположение.

Упражнението се прави без да е четена лекция.  

УПРАЖНЕНИЕ  № 2

ИЗМЕРВАНЕ НА РАЗМЕРИТЕ НА ГОЛЯМОГАБАРИТНИ ДЕТАЙЛИ И ЕЛЕМЕНТИ

2 учебни часа – 5-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да познават (да имат обща представа) основните методи за измерване на голя-могабаритни машинни детайли:

        ·        Рулетки, вкл. метода с опасване;

        ·        Шублери, микрометри, измервателни скоби;

        ·        Метод с обтъркалваща ролка;

        ·        Измерване на диаметър по дължината на хорда и височината на сегмент.

•          Да знаят принципа на триангулачните методи за измерване на големи размери.

•          Да знаят принципа на действие на теодолита.

•          Да могат да настроят теодолита и да могат да отчитат от скалите на теодолита.

•          Да могат да построят проста схема на триангулачно измерване (измерване на дължината на отдалечена отсечка) и да изчислят размера й.

•          Да познават метода за измерване на диаметъра по дължината на хорда и височината на сегмент.

•          Да имат представа за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и ориентировъчно, да направят оценка на точността на получения резултат.

•          Да знаят и мотивирано да могат да прилагат процедурата при измерване на детайлите по последните два метода.като:

        ·        подготовка на детайла и инструментите,

        ·        организация и поддържане на работното място,

        ·        настройване на инструментите и провеждане на измерването,

        ·        обработка и документиране на резултатите,

        ·        поддържане и съхраняване на инструментите и детайлите.

•          Желателно е в рамките на упражнението студентите да се запознаят с други подобни ИС от каталозите, които са на разположение.

Упражнението се прави без да е четена лекция.

УПРАЖНЕНИЕ  № 3

ИЗМЕРВАНЕ НА РАЗМЕРИТЕ НА МАШИННИ ДЕТАЙЛИ ПО КООРДИНАТНИЯ МЕТОД

2 учебни часа – 6-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да знаят принципа на координатното измерване и разликата с еднокординатното (от точка до точка).

•          Да познават (идейно) принципите (алгоритмите) за построяване на заместваща (идеализирана) повърхнина спрямо истинската, и съответно начините за прес-мятане на търсения параметър. Желателно е да се разгледат някои типични случаи: диаметър на отвор, междуцентрово разстояние, pазстояние между две успоредни прави, разстояние между център на кръг и права и пр.).

•          Да са запознати (в основни линии) с принципната схемата и устройството на микроскопа, вкл. различните отчетни устройства: микрометрични, оптически, цифрови.

•          Да знаят и да могат да направят основните настройки и да отчитат по всички скали на микроскопа.

•          Да имат информация за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и ориентировъчно, да направят оценка на точността на получения резултат.

•  

•          Желателно е в рамките на упражнението студентите да се запознаят с други подобни ИС от каталозите, които са на разположение

Упражнението се прави след като е четена лекция, изясняваща метода на координатното измерване и общата схема на трикоординатната измервателна машина.

УПРАЖНЕНИЕ  № 4

ИЗМЕРВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА РЕЗБИ

2 учебни часа – 7-ма седмица

Цели на упражнението

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да знаят основните геометрични параметри, които характеризират профила на стандартните метрични резби.

•          Да познават влиянието, което оказват отклоненията (грешките) на основните параметри на профила (грешка на стъпката, на ъгъла на профила и т.н.) върху възможността за сглобяване на резбата.

•          Да знаят принципа, по който се компенсира това влияние чрез въвеждане на диаметрални корекции и формиране на приведения среден диаметър на резбата – комплексен параметър, който характеризира представителния размер на резбата.

•          Да знаят принципа на действие на резбовия микрометър, да могат да го настройват и измерват с него.

•          Да познават метода за косвено измерване на средния диаметър на резбата чрез трите жички и да могат практически да направят измерването и да изчислят средния диаметър.

•          Да знаят и да могат да направят основните настройки на инструменталния микроскоп за измерване на резбови детайл и да отчитат по скалите на микроскопа.

•          Да могат да измерят с инструменталния микроскоп външния и вътрешния диаметър на резбата, стъпката, вкл. натрупаната грешка на стъпката, и ъгъла на профила.

•          Да могат да изчислят (по зададени формули) приведения среден диаметър на резбата и да направят заключение за годността на резбата.

•          Да имат информация за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и ориентировъчно, да направят оценка на точността на получения резултат.

•          Да знаят и мотивирано да могат да прилагат процедурата при измерване на детайли (особено тези с висока точност) като:

              ·        почистване и подготовка на детайла и инструментите,

        ·        организация и поддържане на работното място,

        ·        настройване на инструментите и провеждане на измерването,

        ·        обработка и документиране на резултатите,

        ·        поддържане и съхраняване на инструментите и детайлите.

•          Желателно е в рамките на упражнението студентите да се запознаят с други подобни ИС от каталозите, които са на разположение.

Упражнението се прави без да е четена лекция.

УПРАЖНЕНИЕ  № 5

ИЗМЕРВАНЕ НА ЪГЛИ И КОНУСИ

2 учебни часа – 8-ма седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да знаят начините, по които в техническата документация се задават ъгловите размери на машинните детайли.

•          Да познават основните методи за измерване на ъгли (чрез сравнение с ъглова мярка, гониометричен и тригонометричен).

•          Да познават най-често използваните ъглови мерки (ъгълници и конусни калибри) и да могат да ги прилагат.

•          Да познават възможностите на универсалните ъгломери (с нониусна и с оптична скала, вкл. ъгломерната скала на инструменталния микроскоп) и да могат да измерват с тях.

•          Да познават устройството на синусната линия, да могат да настроят линията на зададен ъгъл, да направят измерване и да дадат заключение за големината на измервания ъгъл.

•          Да могат да измерят ъгъла на конусен отвор по метода на двете сфери и да пресметнат резултата от измерването.

•          Да имат информация за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и ориентировъчно, да направят оценка на точността на получения резултат.

•        Да знаят и мотивирано да могат да прилагат процедурата при измерване на детайли (особено тези с висока точност) като:

        ·        почистване и подготовка на детайла и инструментите,

        ·        организация и поддържане на работното място,

        ·        настройване на инструментите и провеждане на измерването,

        ·        обработка и документиране на резултатите,

        ·        поддържане и съхраняване на инструментите и детайлите.

•          Желателно е в рамките на упражнението студентите да се запознаят с други подобни ИС от каталозите, които са на разположение

Упражнението се прави без да е четена лекция.

УПРАЖНЕНИЕ  № 6

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЕШКИТЕ И НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НА ИЗМЕРВАНЕТО

4 учебни часа – 9-та и 10-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да знаят основните термини и определения, свързани с грешките и неопределеността на резултата от измерване.

•          Да имат физическа представа за същността на основните източници на грешки и неопределеност и количествена ориентация за големината им.

•          Да знаят методите за изключване на систематични грешки и да могат да приложат характерни методи за компенсиране на грешката при измерване с равнораменна везна и при измерване на стъпката на резбата с инструментален микроскоп.

•          Да могат да определят есперименталната предавателна характеристика на измервателна глава и от нея да определят систематичната и случайната компонента на грешката.

•          Да знаят произхода, характеристиките и влиянието на измервателния натиск и да имат представа за големината на натиска и влиянието му върху грешките.

•          Да могат да се ориентират върху стабилността на измервателната система и получаваните показания при измерването, вкл. практически да я оценят чрез симулиране на смущения и оценка на влиянието им върху повтаряемостта на резултата при различни условия.

•          Да знаят принципите за определяне на грешките и неопределеността при косвени измервания и да могат да определят грешката и неопределеността на резултата за характерни примери от лабораторните упражнения (измерване на големи размери, измерване на конуси).

•          Да знаят принципите за сумиране на грешки и неопределеност и да могат да определят сумарната грешка и неопределеност (да съставят бюджет на неопределеността).

Упражнението се прави след като е четена лекция за грешките, вкл. при косвени измервания и неопределеност на резултата от измерването.

УПРАЖНЕНИЕ  № 7

ИЗМЕРВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА НА ФОРМАТА, РАЗПОЛОЖЕНИЕТО И ГРАПАВОСТТА НА ПОВЪРХНИНИТЕ НА МАШИННИ ДЕТАЙЛИ

6 учебни часа – 11-та – 13-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да имат ориентация за влиянието на отклоненията на формата и разположението на повърхнините и осите на машинните детайли върху тяхната работоспособност.

•          Да знаят общите принципи за определяне (обобщените определения) на отклоненията на формата и разположението на повърхнините и осите.

•          Да знаят какви видове геометрични (идеализирани, апроксимиращи) повърхнини се използват за оценка на отклоненията на формата и как те се определят.

•          Да имат представа за различните бази при определяне на отклоненията на разположението. Да знаят принципите за единство и за достатъчност на базите.

•          Да могат да измерят по точки профила на призматичен детайл, да построят профилограма и да интерпретират резултатите като дадат заключение за отклонението от праволинейност. За същия профил да интерпретират и оценят отклонението от успоредност спрямо базата като използват различните критерии (оценка по обвиващата и по реалната повърхнина).

•          Да могат да настроят установка за приближено измерване на отклонението от перпендикулярност (по две точки) и да дадат оценка на резултата.

•          Да знаят основните количествени критерии за оценка на грапавостта на повърхнините и да могат да се ориентират практически за порядъка на грапавостта на реална повърхнина след изучаване на образците за грапавост.

•          Да могат да измерят с двоен микроскоп височината на грапавините и с получените резултати, а също и по зададена профилограма да определят показателя R_z.

•          Да са запознати с принципа на действие и начина на измерване с профилографа за грапавост.

•          Да знаят основните видове частни отклонения на кръговия профил (овалност и ръбоватост). Да могат да определят от какъв вид е отклонението на конкретен детайл и да могат да измерят числената му стойност (в призма).

•          Да знаят определението за ос на ротационна повърхнина и да могат да измерят кривината на оста.

•          Да знаят определението за обикновено и за пълно радиално биене. Да могат да настроят измервателната установка, да измерят биенето по точки, да построят диаграма на биенето и да интерпретират информацията, която тя носи.

•          Да могат да измерят челно биене и да интерпретират резултатите (да построят диаграма).

•          Да имат ориентация за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и приблизително, да направят оценка на точността на получения резултат.

•          Да знаят и мотивирано да могат да прилагат процедурата при измерване на детайли (особено тези с висока точност) като:

        ·        почистване и подготовка на детайла и инструментите,

        ·        организация и поддържане на работното място,

        ·        настройване на инструментите и провеждане на измерването,

        ·        обработка и документиране на резултатите,

        ·        поддържане и съхраняване на инструментите и детайлите.

Упражнението се прави след като е четена лекция (с изключение на грапавост).

УПРАЖНЕНИЕ  № 8

ТЕХНОЛОГИЯ НА КОНТРОЛА НА МАШИННИ ДЕТАЙЛИ

2 учебни часа – 14-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да знаят основните стъпки при разработване на технология за контрол на машиностроителни детайли и нейния обхват.

•          Да знаят процедурата и основните стъпки за провеждане на метрологична експертиза на конструктивен чертеж на машиностроителен детайл.

•          Да могат да направят обоснован анализ на същността и правилността на записаните в чертежа изисквания към точността като:

        ·       Правилност и четивност на записите;

        ·       Еднозначност, обоснованост и комплектност на базовите елементи;

        ·       Непротиворечивост и взаимна обвързаност на предписаните изисквания.

•          Да знаят влиянието на грешките и неопределеността на измерването върху резултатите от контрола (неправилно приемане и неправилно бракуване) на детайлите.

•          Да могат да определят изискваната работна точност ( допустимите грешки и неопределеност) на средството за контрол на конкретен параметър със зададен допуск.

•          Да могат да предложат алтернативни варианти за измерване на най-често срещаните (основните) изисквания към точността на детайлите като: точни размери, отклонения от кръглост, праволинейност,биене, ъглови размери и пр.