Технически университет – софия

машиностроителен факултет, катедра “прецизна техника и уредостроене”

УПРАЖНЕНИЕ  № 7

ИЗМЕРВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА НА ФОРМАТА, РАЗПОЛОЖЕНИЕТО И ГРАПАВОСТТА НА ПОВЪРХНИНИТЕ НА МАШИННИ ДЕТАЙЛИ

6 учебни часа – 11-та – 13-та седмица

ЦЕЛИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

След изучаване на темата студентите трябва:

•          Да имат ориентация за влиянието на отклоненията на формата и разположението на повърхнините и осите на машинните детайли върху тяхната работоспособност.

•          Да знаят общите принципи за определяне (обобщените определения) на отклоненията на формата и разположението на повърхнините и осите.

•          Да знаят какви видове геометрични (идеализирани, апроксимиращи) повърхнини се използват за оценка на отклоненията на формата и как те се определят.

•          Да имат представа за различните бази при определяне на отклоненията на разположението. Да знаят принципите за единство и за достатъчност на базите.

•          Да могат да измерят по точки профила на призматичен детайл, да построят профилограма и да интерпретират резултатите като дадат заключение за отклонението от праволинейност. За същия профил да интерпретират и оценят отклонението от успоредност спрямо базата като използват различните критерии (оценка по обвиващата и по реалната повърхнина).

•          Да могат да настроят установка за приближено измерване на отклонението от перпендикулярност (по две точки) и да дадат оценка на резултата.

•          Да знаят основните количествени критерии за оценка на грапавостта на повърхнините и да могат да се ориентират практически за порядъка на грапавостта на реална повърхнина след изучаване на образците за грапавост.

•          Да могат да измерят с двоен микроскоп височината на грапавините и с получените резултати, а също и по зададена профилограма да определят показателя R_z.

•          Да са запознати с принципа на действие и начина на измерване с профилографа за грапавост.

•         Да знаят основните видове частни отклонения на кръговия профил (овалност и ръбоватост). Да могат да определят от какъв вид е отклонението на конкретен детайл и да могат да измерят числената му стойност (в призма).

•          Да знаят определението за ос на ротационна повърхнина и да могат да измерят кривината на оста.

•          Да знаят определението за обикновено и за пълно радиално биене. Да могат да настроят измервателната установка, да измерят биенето по точки, да построят диаграма на биенето и да интерпретират информацията, която тя носи.

•          Да могат да измерят челно биене и да интерпретират резултатите (да построят диаграма).

•          Да имат ориентация за основните източници на грешки при съответното измерване и да могат, макар и приблизително, да направят оценка на точността на получения резултат.

•          Да знаят и мотивирано да могат да прилагат процедурата при измерване на детайли (особено тези с висока точност) като:

            ·        почистване и подготовка на детайла и инструментите,

            ·        организация и поддържане на работното място,

            ·        настройване на инструментите и провеждане на измерването,

            ·        обработка и документиране на резултатите,

            ·        поддържане и съхраняване на инструментите и детайлите.

Упражнението се прави след като е четена лекция (с изключение на грапавост).